Ами ако развитието е основата на цялата пирамида?

Имаме храна. Имаме дом. И пак нещо не ни достига.

През 1943 г. Абрахам Маслоу публикува статията „Теория за човешката мотивация“, в която описва пет основни групи потребности: физиологични потребности, сигурност, любов и принадлежност, уважение и самоактуализация.

Но в същата статия Маслоу говори и за нещо, което често остава извън популярната картинка — желанието на човека да знае, да разбира, да изследва, да подрежда информацията и да търси смисъл. Той също така уточнява, че потребностите не винаги следват напълно строг и неизменен ред.(https://psychclassics.yorku.ca/Maslow/motivation.htm)

И точно тук започва интересният въпрос:

Трябва ли развитието наистина да чака най-накрая?

Живеем във време, в което вече не страдаме от липса на информация. Напротив — получаваме повече, отколкото можем да обработим.Новини, реклами, видеа, мнения, съвети, инструкции, публикации… Информацията идва непрекъснато.Но достъпът до информация не означава знание.А знанието не означава автоматично правилно решение.

Можем да сме нахранени, облечени и материално осигурени, но да не умеем да управляваме времето си.

Можем да имаме работа, но да се страхуваме от всяка промяна.

Можем да бъдем заобиколени от хора, но да не умеем да общуваме, да поставяме граници или да преминаваме през конфликт.

Можем да получаваме огромно количество информация, но да не разпознаваме кое е важно, кое е вярно и кое просто ни разсейва.

Затова интелектуалното развитие не е украса на върха на пирамидата. То е инструмент, който ни помага да се справяме по-добре на всяко нейно ниво.

Когато човек умее да мисли, да анализира и да учи, той е по-подготвен:

да избира по-разумно как да се храни и да се грижи за здравето си;

да планира финансите и времето си;

да оценява риска и да взема решения;

да общува по-зряло в семейството и на работното място;

да преминава през критика, промени и психологически трудности, без всяко сътресение да го оставя без посока.

Точно това е смисълът на съвременното неформално образование — не просто да ни даде още информация, а да ни научи как да работим с нея. Мнемониката не е само запомняне на думи и числа. Тя учи ума да създава връзки и да организира знанието. Бързото четене не е състезание със секундомера. То развива умението да откриваме същественото, да запазваме концентрация и да обработваме повече текст с разбиране. А способността да учим през целия живот ни помага да не останем безпомощни, когато професията, технологиите или обстоятелствата се променят. Не става дума да обърнем пирамидата и да обявим храната, сигурността или близките отношения за маловажни. Става дума да разберем, че умението да мислим и да учим участва във всяко едно ниво. Може би самоактуализацията е нарисувана най-горе. Но развитието не е нещо, което започва едва когато всичко друго в живота е идеално подредено. То е способността, чрез която подреждаме живота си.